Танго | Tango

Тангото в ранната му фаза е наричано танго криоло (tango criollo) или просто танго. Днес има много разновидности на тангото. Тук се включват аржентинското танго, уругвайското танго, тангото като част от балните танци (американски и международни стилове), финландското танго и някои стари танга.

Повечето хора възприемат за автентично танго танца, който е най-близък до формите, развили се в Аржентина и Уругвай.

През 2009 г. Уругвай и Аржентина предложиха на ЮНЕСКО тангото да бъде обявено за част от световното нематериално културно наследство. През октомври същата година ЮНЕСКО одобри предложението.

Съвременната форма на тангото се е развила около средата на 19 век. Съществуват обаче писмени доказателства за танци, наречени „танго„, в Куба и Испания. На Иберийския полуостров има фламенко танц „тангос“.

Всички източници подчертават влиянието на африканските общности и техните ритми за оформяна на тангото. От друга страна инструментите и техниките, донесени от европейските имигранти изиграват огромна роля за окончателния вид на танца. Благодарение на тях тангото е свързано с различните видове салонни танци.

В Аржентина думата „танго“ за първи път е използвана през 90-те години на 19 век. През 1902 г. Театро Опера започва да включва танго по време на своите балове.

Първоначално тангото е просто един от множеството местни танци, но скоро става много популярен. Театрите и уличните оркестри го правят известен както в предградията, така и сред кварталите на работниците, в които живеят десетки хиляди имигранти от Европа. Там, тангото се повлиява от различните култури, които съжителстват в Буенос Айрес. По тази причина тангото е известно също като музика на имигрантите в Аржентина.

Танцът танго и музикалният стил танго са се зародили в работническите крайбрежни квартали на Буенос Айрес в Аржентина и Монтевидео в Уругвай, или т.нар. област Рио де ла Плата.

Съществуват различни теории за произхода на думата „танго“. Една от най-популярните в последните години е теорията, че думата идва от африкански езици от Нигер-конгоанското езиково семейство. Според друга теория думата „танго“ се е използвала в Андалусия и с нея се е обозначавал определен стил музика. След това името „танго“ било взаимствано и започнало да се използва за съвсем различен стил музика в Аржентина и Уругвай.

Смята се, че самият танцов стил „танго“ произлиза от кубинската хабанера, уругвайската милонга и кандомбе. Освен това стилът съдържа елементи от танците на африканската общност в Буенос Айрес. По този начин тангото е танц, повлиян както от древни африкански ритми, така и от музиката на Стария континент.