Танго | Tango

Съвременната форма на тангото се е развила около средата на 19 век. Съществуват обаче писмени доказателства за танци, наречени “танго“, в Куба и Испания. На Иберийския полуостров има фламенко танц “тангос”.

Всички източници подчертават влиянието на африканските общности и техните ритми за оформяна на тангото. От друга страна инструментите и техниките, донесени от европейските имигранти изиграват огромна роля за окончателния вид на танца. Благодарение на тях тангото е свързано с различните видове салонни танци.

В Аржентина думата “танго” за първи път е използвана през 90-те години на 19 век. През 1902 г. Театро Опера започва да включва танго по време на своите балове.

Първоначално тангото е просто един от множеството местни танци, но скоро става много популярен. Театрите и уличните оркестри го правят известен както в предградията, така и сред кварталите на работниците, в които живеят десетки хиляди имигранти от Европа. Там, тангото се повлиява от различните култури, които съжителстват в Буенос Айрес. По тази причина тангото е известно също като музика на имигрантите в Аржентина.

Танцът танго и музикалният стил танго са се зародили в работническите крайбрежни квартали на Буенос Айрес в Аржентина и Монтевидео в Уругвай, или т.нар. област Рио де ла Плата.

Съществуват различни теории за произхода на думата “танго”. Една от най-популярните в последните години е теорията, че думата идва от африкански езици от Нигер-конгоанското езиково семейство. Според друга теория думата “танго” се е използвала в Андалусия и с нея се е обозначавал определен стил музика. След това името “танго” било взаимствано и започнало да се използва за съвсем различен стил музика в Аржентина и Уругвай.

Смята се, че самият танцов стил “танго” произлиза от кубинската хабанера, уругвайската милонга и кандомбе. Освен това стилът съдържа елементи от танците на африканската общност в Буенос Айрес. По този начин тангото е танц, повлиян както от древни африкански ритми, така и от музиката на Стария континент.