Тангото се разпространило от предимно градски танц към останалите прослойки от населението във Финландия и станало изключително популярно в скандинавската страна през 50-те години на 20 век. Финландското танго се характеризира с предимно минорни мелодии. Меланхолията на мелодиите в музиката отразява теми от финландската народна поезия.
Финландското танго се танцува в много близък контакт в горната част на тялото в широка и силна рамка. То включва плавни хоризонтални движения, които са ясни, силни и решителни. Танцьорите са в ниска позиция, която позволява дълги стъпки, без движения надолу-нагоре. При предните стъпки първо се поставя петата, а при задните стъпки танцьорите отблъскват от петата. При основните стъпки преминаващият крак се придвижва бързо и остава за малко близо до крака, който е на земята в този момент.
Всяка година във Финландия се провежда голям танго фестивал. Той се казва Тангомарккинат и привлича около 100 000 любители на тангото в централния финландски град Сеинайоки. В него се намира и Танго музеят на Финландия.