Съвременната форма на тангото се е развила около средата на 19 век. Съществуват обаче писмени доказателства за танци, наречени “танго“, в Куба и Испания. На Иберийския полуостров има фламенко танц “тангос”.
Всички източници подчертават влиянието на африканските общности и техните ритми за оформяна на тангото. От друга страна инструментите и техниките, донесени от европейските имигранти изиграват огромна роля за окончателния вид на танца. Благодарение на тях тангото е свързано с различните видове салонни танци.
В Аржентина думата “танго” за първи път е използвана през 90-те години на 19 век. През 1902 г. Театро Опера започва да включва танго по време на своите балове.
Първоначално тангото е просто един от множеството местни танци, но скоро става много популярен. Театрите и уличните оркестри го правят известен както в предградията, така и сред кварталите на работниците, в които живеят десетки хиляди имигранти от Европа. Там, тангото се повлиява от различните култури, които съжителстват в Буенос Айрес. По тази причина тангото е известно също като музика на имигрантите в Аржентина.