Съвременната форма на т.нар. аржентинско танго се е развила в Аржентина и Уругвай, но е била също обект на влияния, донесени от Европа и Северна Америка.
Аржентинското танго се танцува в хват (прегръдка), който може да бъде както много отворен (при него водещият и следващият са свързани на разстояние от около една ръка), така и затворен (при него връзката е при гръдния кош на партньорите).
Същественото в тангото е да може да двамата партньори да се движат заедно и в музика. Музикалността (танцуване в съответствие с емоциите и темпото на съответното танго) е изключително важен елемент от танцуването на танго. Добър танцьор е този, който предава емоциите си и емоциите от музиката на партньора си. Освен това танцьорите в общия случай държат стъпалата си близо до пода, когато ходят, като глезените и колената се докосват, когато единият крак се разминава с другия.
Аржентинското танго разчита изключително на импровизация. Въпреки че определени модели на движение (фигури) са кодифицирани с времето от инструкторите по танго като инструмент за преподаване на танца, всъщност няма “основна стъпка”.