При акробатичното танго се използват акробатични движения, изпълнявани в танго музика. Тази форма за първи път е създадена от Едуардо Аркимбау в спектакъла Forever Tango. В него танго музика се интерпретира от Мириам и Сандор, които не са танцьори на танго.
Сандор е член на циркова фамилия и е наясно как да изпълнява циркови и акробатични номера. Хореографът Едуардо Аркимбау използва тези му възможности, за да създаде съвсем нов вид изпълнение.
Музиката, на която танцуват Мириам и Сандор е Tus ojos del cielo (част от вторият компакт диск от саундтрака на Forever Tango).
Тази танцова форма по-късно се копира и интерпретира от много млади сценични танцьори.
Шоу Танго или Танго де Есенарио (сценично танго) е по-театрална форма на аржетинското танго, разработено, за да е подходящо за сцена. Движенията тук трябва да са подходящи за особеностите на сцената – диагонални движение, повече движения в центъра и предната част на сцената, настройки на светлините и т.н. Понякога се включват украшения, акробатични елементи и соло изпълнения.
Понякога сценичното танго може да включва моменти на импровизация, но те трябва да не противоречат на основните хореографски движения и цялостната хореография.
Всъщност всички стилове танго могат да бъдат изпълнявани на сцена, но трябва да бъдат съобразени с особеностите на сцената.
Тангото трябва да се води дори на сцена. В противен случай двойката изпуска основния принцип на този танц и интимната връзка, специфична за танго танцьорите. Тя се получава единствено, ако той изпълнява своята (водеща) роля, а тя – своята роля на следващ.
Аржентинско танго има два различаващи се подвида – танго валс и милонга.
Според някои танцьори милонгата е по същество танго. Разликите обаче се крият в музиката и не са толкова малки. Музиката за милонга има по-силно акцентирани времена в такта и т.нар. ритъм “хабанера”. Танцьорите избягват да правят паузи и често използват двойни стъпки за едно време (неправилно наричани синкопиране) по време на ходенето.
При милонга се използват някои основни елементи от тангото. При нея обаче има силен акцент върху ритъма и фигурите обикновено са доста по-малко сложни от тези, включвани в тангото. Според някои танго инструктори танго стъпки на трябва да бъдат използвани при стила милонга, защото тя има свой специален ритъм и стъпки, които са доста различни от тези при тангото.
Милонга е също името на танго партитата, организирани за танцуване. Хората, които танцуват на милонги са известни като милонгери.
Аржентинско танго има два различаващи се подвида – танго валс и милонга.
Музиката за танго валс е в 3/4, но иначе е изключително сходна с основната танго музика. Танцуващите танго валс правят движения като в аржентинското танго, но на валсов ритъм и правят една стъпка за такт (особено на ниво начинаещи). Това има като резултат доста спокоен, гладко протичащ стил на танцуване, за разлика от този при виенския валс, където танцьорите правят три стъпки за един такт и почти постоянно се въртят.
По-опитните танцьори променят гладкото спокойно ходене (една стъпка за такт) с някои двойни стъпки (често погрешно наричани синкопирани стъпки). Те стъпват на два от трите или дори на трите (но рядко) времена в такта.
Танго валсът се характеризира с липса на паузи. Продължителни въртения (хиро) в двете посоки не се изпълняват, за разлика от виенския валс от балните танци. Понякога за разнообразие се включват въртения за разнообразие.
В края на 20 век започва да се развива нов стил на танцуване на танго – т.нар. танго нуево или ново танго. Танго нуево включва отворен хват, плавни движения на партньорите, смяна на ролята на водещия в танца.
Танго нуево до голяма степен в свързано със смесването на танго и електронна музика, въпреки че самият стил може да бъде адаптиран за танцуване на мелодиите от традиционното танго и дори на песни, които не са танго.
Едни от най-известните представители на танго нуево са групи като Готан Проджект (Gotan Project), Бахофондо Танго Клуб (Bajofondo Tango Club), Тангето (Tanghetto). Готан проджект издават първия си албум през 2000 г., бързо последван от изключително успешния La Revancha del Tango през 2001 г. Бахофондо са музикална група, която се състои от седем музиканта от Аржентина и Уругвай. Те издават своя първи албум през 2002 г. Албумът на Тангето Emigrante (electrontango) се появява на пазара през 2003 г. и е номиниран за Грами в латино музиката през 2004 г.
Музиката на тези и други електротанго групи водят до възраждане на танго танца и привличането на по-млада група от танцуващи.
Тангото се разпространило от предимно градски танц към останалите прослойки от населението във Финландия и станало изключително популярно в скандинавската страна през 50-те години на 20 век. Финландското танго се характеризира с предимно минорни мелодии. Меланхолията на мелодиите в музиката отразява теми от финландската народна поезия.
Финландското танго се танцува в много близък контакт в горната част на тялото в широка и силна рамка. То включва плавни хоризонтални движения, които са ясни, силни и решителни. Танцьорите са в ниска позиция, която позволява дълги стъпки, без движения надолу-нагоре. При предните стъпки първо се поставя петата, а при задните стъпки танцьорите отблъскват от петата. При основните стъпки преминаващият крак се придвижва бързо и остава за малко близо до крака, който е на земята в този момент.
Всяка година във Финландия се провежда голям танго фестивал. Той се казва Тангомарккинат и привлича около 100 000 любители на тангото в централния финландски град Сеинайоки. В него се намира и Танго музеят на Финландия.
Съвременната форма на т.нар. аржентинско танго се е развила в Аржентина и Уругвай, но е била също обект на влияния, донесени от Европа и Северна Америка.
Аржентинското танго се танцува в хват (прегръдка), който може да бъде както много отворен (при него водещият и следващият са свързани на разстояние от около една ръка), така и затворен (при него връзката е при гръдния кош на партньорите).
Същественото в тангото е да може да двамата партньори да се движат заедно и в музика. Музикалността (танцуване в съответствие с емоциите и темпото на съответното танго) е изключително важен елемент от танцуването на танго. Добър танцьор е този, който предава емоциите си и емоциите от музиката на партньора си. Освен това танцьорите в общия случай държат стъпалата си близо до пода, когато ходят, като глезените и колената се докосват, когато единият крак се разминава с другия.
Аржентинското танго разчита изключително на импровизация. Въпреки че определени модели на движение (фигури) са кодифицирани с времето от инструкторите по танго като инструмент за преподаване на танца, всъщност няма “основна стъпка”.
Тангото в ранната му фаза е наричано танго криоло (tango criollo) или просто танго. Днес има много разновидности на тангото. Тук се включват аржентинското танго, уругвайското танго, тангото като част от балните танци (американски и международни стилове), финландското танго и някои стари танга.
Повечето хора възприемат за автентично танго танца, който е най-близък до формите, развили се в Аржентина и Уругвай.
През 2009 г. Уругвай и Аржентина предложиха на ЮНЕСКО тангото да бъде обявено за част от световното нематериално културно наследство. През октомври същата година ЮНЕСКО одобри предложението.
Съвременната форма на тангото се е развила около средата на 19 век. Съществуват обаче писмени доказателства за танци, наречени “танго”, в Куба и Испания. На Иберийския полуостров има фламенко танц “тангос”.
Всички източници подчертават влиянието на африканските общности и техните ритми за оформяна на тангото. От друга страна инструментите и техниките, донесени от европейските имигранти изиграват огромна роля за окончателния вид на танца. Благодарение на тях тангото е свързано с различните видове салонни танци.
В Аржентина думата “танго” за първи път е използвана през 90-те години на 19 век. През 1902 г. Театро Опера започва да включва танго по време на своите балове.
Първоначално тангото е просто един от множеството местни танци, но скоро става много популярен. Театрите и уличните оркестри го правят известен както в предградията, така и сред кварталите на работниците, в които живеят десетки хиляди имигранти от Европа. Там, тангото се повлиява от различните култури, които съжителстват в Буенос Айрес. По тази причина тангото е известно също като музика на имигрантите в Аржентина.
Танцът танго и музикалният стил танго са се зародили в работническите крайбрежни квартали на Буенос Айрес в Аржентина и Монтевидео в Уругвай, или т.нар. област Рио де ла Плата.
Съществуват различни теории за произхода на думата “танго”. Една от най-популярните в последните години е теорията, че думата идва от африкански езици от Нигер-конгоанското езиково семейство. Според друга теория думата “танго” се е използвала в Андалусия и с нея се е обозначавал определен стил музика. След това името “танго” било взаимствано и започнало да се използва за съвсем различен стил музика в Аржентина и Уругвай.
Смята се, че самият танцов стил “танго” произлиза от кубинската хабанера, уругвайската милонга и кандомбе. Освен това стилът съдържа елементи от танците на африканската общност в Буенос Айрес. По този начин тангото е танц, повлиян както от древни африкански ритми, така и от музиката на Стария континент.
